шопса фолклорна област

Фолклорни области в България

България е разделена на няколко етнографски области, всяка от които има своите особености и характерни черти по отношение на песенно-танцовия фолклор. Всяка фолклорна

област притежава свой собствен характер на танците, но конкретни граници между тях не могат да бъдат поставени, тъй като те са взаимно свързани и са оказали влияние помежду си.

Като част от Клуб по народни танци „Витоша” всички Вие сте се докоснали до магията на българския фолклор, научили сте няколко или пък доста хора, на някои от Вас тепърва им предстои да се впуснат в приключението наречено „български народни танци”. Затова решихме, че извънредното положение в страната е подходящ момент да Ви разкрием красотата на нашия фолклор не само с практика, но и с малко теория и история.

Народните танци не са само движение, те рисуват картини от ежедневието, от бита и празника на нашите предци. Много често народният танц включва движения, които произхождат от деня или работния процес на българските селяни.

Сега ще Ви разкажем подробно кои са фолклорните области в България и с какво всяка една от тях се отличава от другите.

Фолклорните области в България са разделени на седем. Някои етнолози и учени смятат, че областите са шест – разминаването идва от странджанската фолклорна област. Някои я причисляват към Тракийската като нейна подобласт, а други намират различията в танците и фолклора от Странджанския край като достатъчни, за да се отдели самостоятелна етнографска област.

Шопска фолклорна област

шопсса фолклорна област
Песни и игри от Трънско

Шопската фолклорна област или Шоплука обхваща западната част от Средногорието (Софийско поле и Витоша), българските райони на Краище, както и по-голямата част от Западните покрайнини и североизточна част от Вардарска Македония, които се намират извън границите на България. Това включва Софийско, Самоковско, Свогенско, Сливнишко, Радомирско, Дупница, Граово (което е Пернишко и Брезишко) и Годечко, Трънско и Кюстендилско.

За Шопската фолклорна област са характерни най-специфичните и трудни движения. Това е може би най-трудният за учене и овладяване стил, до голяма степен заради скоростта на танците и количеството енергия, което е необходимо за изпълнението на толкова много стъпки в кратък интервал от време. Една от най-отличителните черти на Шоплука е т.нар. „натрисане”, което се получава от по-рязкото пружиниране при изпълнение на основните движения. Създава се впечатление за непрекъснато трептене на тялото от кръста нагоре, особено при жените.

Ихтиманско хоро
Ихтиманско мегданско хоро

Най-вероятно по събори и фестивали сте чували известната шопска песен „Има-нема”, която се изпълнява в двуглас. Точно това „има-нема” е изтъкано яко в характера на шопите, казва професор  Кирил Дженев. Той споделя, че и в друга шопска песен се пее „оная бяла, бяла, бяла като бяла погача” – три пъти се потвърждава, че е бяла, допълват още два пъти това потвърждение с думите „те така е, така”, за да могат после да завършат изведнъж „не е така-онака е”. Иди ги разбери, ако не познаваш характера на шопите, казва още професор Дженев. Но не само в песните е такъв шопа. Този характер се появява и с танците.

Преди повече от стотина година композиторът Капел Махан в списание „Български преглед” отбелязва, че докато в Източна България танците са по-спокойни, по-умерени, то в Шоплука е огън, буйност, поезия. В миналото жителите на Шопска фолклорна област са живеели доста бедно. Земята е планинска, в повечето случаи участъците от нея са неплодородни, недостатъчно производителни и за шопа е била необходима голяма находчивост и много вяра в себе си, за да може да се справи с положението и да преживее.

шопска народна носия
Чорбаджии от Софийско

Костюмите на жените, и тук, както и в другите области на страната, са цветни, окичени с орнаменти. Но украсата на главата в тези случаи е много по-бедна. Най-бедните дори използват овесени стръкове, на които боядисват зърната с различни цветове, за да се получи една пъстра треперушка. Може би най-богатата шопска украса е тази на лазарките – завършва с пухкаво облаче над главата от бялата трева „куило“. Мъжете шопи, за да икономисат най-много плат при ушиването на дрехите, кроят и носят беневреците си плътно по крака, за да няма никакво разхищение на плат.

Шопите играят своите хора и игри чувствително приседнали. Тялото е устремено леко напред и тежестта му пада върху пръстите на краката, въпреки че са стъпили на цяло ходило. Краката играят пъргаво и са много подвижни. Тялото непрекъснато пружинира, реагирайки на движението на крайниците с „натрисане”, което се забелязва най-вече в рамената, оставяйки впечатление, че танцуващите трептят над земята. Движенията толкова са съсредоточени в краката, че даже в ръченицата и в другите единични танци, където танцуващите не са хванати един за друг, ръцете пак са сложени на кръста или са хванали кърпа за двата края, където отново нямат самостоятелни движения.

Стъпките при жените са ситни, ниски, скокливи, много разнообразни откъм движение на краката. А при мъжките движения е вложен определен смисъл, духовитост, подчертана мъжественост и закачливост. При изпълнението на танците си, за да допълнят това състояние и настроение, в някои случаи ръмжат, заканват се.

шопско хоро
Селско хоро в Трън

Шопските хора са изградени в най-сложни и разнообразни ритми и тактове. Срещат се хора в размер 2/4, 7/8, 5/8, 9/8, 11/16 и различни други сложни неравноделни тактове. Темпото, особено в мъжката игра, е бързо, но все пак тази бързина има една мярка, която позволява да се разкрие красотата на движението. Женските хора са по-бавни, особено когато се изпълняват на песен. Инструменталният съпровод е гайда, тамбура, кемене, кавал, гаулка, двуянка, тъпан. В по-ново време – кларинет, малко бараначе, голям барабан с шинели и др.

Радомирска носия
Радомирска носия

Най-типичното за цялата Шопска област е 10-тактовото смесеното хоро на пояс, известно като „Селското”, „Право шопско“, „На два танеца“, „Ситно шопско“ в най-различните си разновидности. Тук е мястото да подчертаем нещо важно за така нареченото „Граовско хоро“. В старата култура на населението от Граово никой не е наричал хорото по този начин – в повечето граовски села, хорото се казва „Селското“. Наименованието „Граовско хоро“ е измислено в по-ново време от неизвестен хореограф, а хорото, което съвременния човек свързва с това наименование е хореографски обобщен вариант на някои от граовските хора.

Особено ефектни откъм стил на изпълнение са граовските мъжки хора. Типични за този район са Четворното, Йове, Петрунино, Дивотинско, Бучинско, Вискярско, Кладнишко и други. Споменавайки името на Петруниното наред с останалите хора подчертаваме, че Петруниното и всички негови разновидности са традиционни солови игри, които са се играели солово по саме с цел надиграване или просто за удоволствие, също както и ръченицата.

Едва по-късно известния хореограф, краевед и най-добър специалист в изследването и запазването на Граовския фолклор – Лозан Иванчев (известен като Бай Лозан), събира и систематизира най-характерните движения на соловата игра „Петрунка“, „Цоне мило чедо“, „Чичиното дете“, за да създаде „Петруниното хоро“, с което една от селските групи в Граово да се представи на събора на народното творчество в Копривщица през 1986 година.

Шопски фолклорни хора в програмата за изучаване в Клуб по народни танци „Витоша“ са „Право шопско“, „Четворното“ от Горна баня, „Петруниното“ от Граово, „Матилда“ от село Режанци, „Йове“ от Пернишко, „Селското“ от село Мала Църква, „Пременил се Илия“ от Граово, „Лиле – Лиле“от Пернишко, „Тройче“ от село Кюстедилско и други.