родопска област

Родопите – „снежните планини на траките”, както са ги наричали в античността гръцките историци и земеописатели, са имали бурна и неспокойна историческа съдба. Широки и необхватни, същиснко разбунено море от върхове, разстлано между реките Марица, Места и северния бряг на Бяло море – красивите Родопи.

 

родопски носии
Празнична мъжка носия на терзия, обточен с гайтани и бикме, изработен от тъмносиньо сукно “чоха”, село Левочево, края на 19 век.
Празнична женска носия, наречена “фустан”, обточена с гайтани и сърма, изработена от тъмно винено кадифе, град Смолян, 30-те години на 20 век.

Според една старинна тракийска легенда смъртните тракийци Хем и Родопе в безпределната си любов започнали да се ласкаят с божествените имена Зевс и Хера. Разсърден от дързостта им, Зевс превърнал смъртните в две противоположни планини – Родопа и Хемус (Стара планина), разделени от широката Тракийска низина.

Сигурно се чудите какво общо имат Родопите с Тракия и защо Ви разказваме тази легенда. Всъщност Родопската фолклорна област преди е била включена като район от Тракийската област, но тъй като съществено се различава от нея. В последствие се отделя и е представена с танци, които са в бавно и умерено темпо, с по-малко сложност и разнообразие на движенията.

Хората се играят най-често на песен, като характерното в Родопската област е, че мъжете също пеят. Обикновено мъже или жени пеят песента, а другата група отпява. Играе се в кръг или полукръг, а хорото често е само мъжко или само женско. Разбира се, срещат се и смесени хора, но при тях мъжете и жените не се нареждат един до друг „мъж-жена-мъж”, а в началото на хорото се хващат само мъжете, след тях жените. Връзката между мъжката и женската част на хорото също не се осъществява директно за ръце. Строгите патриархални закони на родопчанина позволяват това да се случва само от роднини – брат и сестра, съпрузи, братовчеди и други, но хванати за двата на края на кърпа или месал, а не директно за длани.

Захватът на хорото при мъжете е за длани или за рамо, което е много характерно за Родопите. Мъжете играят с широки стъпки, клякат и коленичат бавно и тромаво. Техните движения са по-свободни, докато жените са наредени плътно една до друга. Родопчанките също са хванати за длани, а това, което ги отличава от останалите фолклорни области е, че стъпват на цяло ходило, докато танцуват. В движенията им има и подскоци, но те са много ниски и сдържани. Те винаги са в кръг, близо една до друга, без да се разреждат по време на хората.  Играят с изправено тяло и с прибрани крака.

 

женска родопска носия
Забраждане при мома и омъжена жена – село Егрек, Крумовградско

Сигурни сме, че изключително много се радвате на танците от Родопската фолклорна област, тъй като са по-бавни и доста често се възползваме от тях по време на уроците, за да си „почиваме”. Както казват нашите преподаватели от Клуб по народни танци “Витоша”бавното хоро е много по-сложно от бързите и скокливи такива, защото при бавното движенията трябва да са по-умерени, изчистени и обмислени.

В Родопска фолклорна област няма да срещнем характерния фолклор, свързан със земеделието, както в другите части на страната, тъй като основният поминък на родопчанина е скотовъдството. Ето защо и песните му са свързани с любовта му към стадото, къщата и либето.

Тук преобладават лиричните едногласни мелодии с широк тонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както и малката терца в края на песента. Типични за Родопската област са седенкарските песни, които обикновено са любовни, тъй като на седянка преобладават любовните песни. Липсват коледарските и лазарските песни. Това се отнася и за жетварските, тъй като, както вече споменахме – това не е характерен поминък за този край. А и на българомохамеданката й е било забранено да пее на нивата. Все още обаче са запазени сватбарските песни, които в близкото минало са заемали специално място в сватбения ритуал. Много са разпространени песните за гурбет. Към тях спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите по родния край. Близо до този жанр са овчарските песни, които възпявали основния поминък.

В Родопската фолклорна област липсва разнообразие на метруми и размери. Преобладават песни в размер 2/4 и 9/8. Често песните са без размер, т.е. безмензурни. Но дори и без определен размер, те все пак са подчинени на равномерна метрична пулсация.

 

родопски носии
Родопски носии от с. Жълтуша, Ардинско

При Родопската фолклорна област ще се спрем малко повече на историческата част, за да може да добиете представа защо всъщност танците на родопчаните са толкова бавни и защо жените танцуват плътно една до друга, а мъжете са зад тях, хванати за рамо, сякаш ги пазят.

Тежки и страшни са били годините на турската робия за свободолюбивото родопско население. Но нито заселването на турци от Анадола, нито еничарският данък, нито помохамеданчванията и масовите кланета са могли да сломят свободолюбивия дух и българско съзнание у родопчанина. Асимилаторската политика на турските управници постигнала своите цели, но само от части. Приобщеното по вяра към турската държава българомохамеданско население запазило своя старинен и чист български език, дори на места с голяма населеност на така наречените „помаци“, като Гоцеделчевско и Велинградско, се говори, че традициите и културата са запазени в много по старинен вид, тъй като след помохамеданчването им са били много по-малко следени и ограничавани от турците.

Все пак колкото и слаба да изглежда връзката, чрез която турската власт приобщава част от родопското население към исляма, изкуствената стена, издигната между българите-мохамедани и останалото българско население, имала съдбоносни последици за тях. Тя става причина за изоставането им от общия подем на родопското население при развитието на домашните заняти.

 

Родопската народна носия

носии от Родопите
Семейна двойка в народни носии от Средните Родопи, 1928 г.
автор: Wilhelm Tobien
колекция на National Geographic
оригинално заглавие: Portrait of a Macedonian comitadji and his wife.
Date taken: 31 July 1928
Location: Bulgaria

Много са родопските народни песни, в които се описва облеклото на родопското население. Например народната песен: „На глава фесче с писклюлче,/на вакло чело – атонче,/ на тьонка снажка – инджия,/ на равни плещи – салтица,/ под салтицата – ризица,/ на бели ноги – чорапе,/ върху чорапе – терлици,/ върху терлици – кундуре.”

Тук се описва българомохамеданската носия, където фесчето за главата е чисто атазено (лъскаво или от лъскав плат), украсено с чисти парички – „трепушки”. Салтицата пък е великолепна атлазена дреха, сръчно бродирана със сърма, носи се с елек с ръкави и се ползва като връхна дреха. Под салтицата се облича дълга до прасците и с цепки до ханша от двете страни дреха, наречена „кушния”. Тя е обшита по краищата с гайтани и сърма. „Ризицата” се носи под кушнията и е с около десетина сантиметра по-дълга от нея. На краката се носят пъстри чорапи, шаячни терлици, богато извезани със сърма и лъскави кундури. Върху кушнията се препасва шарена престилка на квадрати. На кръста, подобно на пояс, се завързва триъгълна шарена кърпа с ъгъла от дясната страна, препасана отгоре с пафти (чопрази) на шарен колан. Върху фесчето отгоре се закрепва дълга бяла кърпа, наречена още тестемал, с червени ивици по краищата.

Накитите са били изработвани най-често от ковано сребро или посребрявани. Чопразените колани, подрадниците, трепушките, герданите и други украшения са придавали голяма пищност на женската родопска носия.

Трябва да отбележим, че в облеклото на българомохамеданката са запазени принадлежностите на старинната българска носия, обогатени с източно величие.

Българомохамеданките често носели „карване” (шалвари). През кръста се опасвали с „кушек” (пояс) от вълнен плат в светли цветове – червен, жълт, бял. А като връхна дреха носели „либаде” – женско елече с ръкави до лактите. Повечето от тях в ежедневието си опасвали „миндиль” – престилка, която била дълга до глезените и изпъстрена в ярки цветове.

 

родопски народни носии
Предачки в народни носии от Чепеларе, 1928 г.
автор: Wilhelm Tobien
колекция на National Geographic
оригинално заглавие: Islamic Bulgarian Pomak peasant women spinning wool yarn.
Date taken: 31 July 1928
Location: Bulgaria

Облеклото на родопската жена-християнка спада към сукманените носии. „Вълненикът” (дреха от типа на сукманите) е основната част от облеклото и се ушива от черен или тъмносин шаяк, богато извезан с червени гайтани. На главата си носели виненочервени кърпи, които забраждат по особен начин, така че половината от челото и почти цялата коса да бъдат покрити. Върху вълненика обличат „мерджан” – връхна дреха, подобна на елече с ръкави. Като предната част и ръкавите на мерджана са извезани със сърма, а около кръста са били обшити черни или кафяви кожени ивици. Вълненикът се препасвал през кръста с цветен пояс обикновено в червен цвят, за да съвпада с цвета на кърпата и престилката.

Престилката на жената се запасва върху пояса като обхваща 2/3 от обиколката на кръста и е по-дълга от вълненика. Характерно за женската народна носия в Родопската област е, че в този край жените носят престилки с еднакви десени почти из целите Родопи. А цветовете, които преобладават са жълт, оранжев, керемиденочервен, втъкани в квадрати. Носят се и шарени вълнени чорапи, шаячни терлици и кожени кундури. От накитите са носили най-вече нанизи с пендари.

Мъжката родопска носия спада към чернодрешната. Потурите са бозеви и шаячни, по-прибрани към тялото, със средни или плитки дъна и черна гайтанена бродерия около джобовете и шевовете. Носили са риза от домашно или тънко сукно без бродерия, с тясна правоъгълна яка, която е обшита по края с цветен гайтан или ширит.

Над ризата, която обикновено се спасва в потурите, са обличали елек (джамадан) – вълнена къса дреха, която отново била обшивана с гайтани, най-често черни. Върху потурите и елека се навивал широк керемиденочервен вълнен пояс.

Доланма” е късата връхна дреха, която се облича върху елека. Тя е с тесни дълги ръкави и отпред не се закопчава, а по краищата е обточена с гайтани и на гърба – с гайтанена бродерия. На краката си родопчаните навивали „навои” – бяло бало, върху което осуквали черни козиняви връзки в определени фигури. През празничните дни заменяли навоите с калчеци (подколенници), отново с гайтани. Като връхна дреха носели виненочервен вълнен шал с дълги реси по долния край, а на главата слагали кожени гугли (калпаци) или плетени шапки с геврек на темето.

 

женска носия Родопи
Празничен костюм от с.Фотиново, община Батак-фонд ИМ-Батак

И тук, както и в другите области, имало различия в носиите на по-богатите и заможни родопчани. Например агите и чорбаджиите са носели облекло предимно в син или зелен цвят, кроено нашироко и със замах. Кехаите носели потури с черен цвят, богато изшити с гайтани. По-бедните и не толкова заможни стопани пък слагали дрехи с бозев цвят и с много бедна гайтанена украса.

Най-разпространеният и типичен народен музикален инструмент по целите Родопи е каба гайдата. Тя има много мек, топъл и звуково наситен тон. Нейното ручило и гайдуницата звучат едновременно подобно на фагор и „Б” кларинет. Особено тържествено ставало изпращането на стадата през есента към топлата Беломорска низина и посрещането им през пролетта. Тогава са се играели най-вече „Сворнатото” и „Обикновеното право родопско хоро”.

 

родопски гайдар
РОДОПСКИ ГАЙДАР – прочутият чепеларски гайдар Васил Балджиев на фотографа Крум Савов. Стъклена плака, Ф. 520К, ДА-Смолян.

Тази популярност на гайдата от онова време е оставила дълбоки следи и до ден-днешен. Кавалът, дудукът (или наричатн още дюдюк), двоянката и гъдулката се срещат много рядко в родопския край. Тамбурата (саз) се използва като дрънков инструмент, смята се, че тя е пренесена от Беломорието. В Родопската област се среща и зурната. На нея са свирели предимно турците (юруците), циганите и много рядко българомохамеданите при сватби, байрами, сюнети и др.

Характерни хора за Родопска фолклорна област са: Сворнато, Енино, Минка, Доспатско, Айша, Мехмеде, Чуканото.

Автор: Таня Панайотова